Само не си мислете, че неволно съм сбъркал в заглавието

 Само не си мислете, че несъзнателно съм сбъркал в заглавието името на Македония. Напротив, взех на заем от мой прочут интелектуалец в близката до сърцата ни страна оттатък граничната вадичка край Гюешево това тъжно определение за някогашната югославска република. И не за друго, а тъй като над две десетилетия след безкръвното и щастливо обособяване от разпадналата се не без непозната помощ федерация, младата република край Вардар изживява евентуално най-голямата си и мъчителна спазъм. С доста тъга за възпитаваните и безусловно отдадените на измисления македонизъм, с трудно очакване от хората, които са наясно с историческите си корени, и също с мъчителни терзания за тези, които в устрема си към лъжлива безкрайност във властта са подготвени за исторически компромис без оглед на следствията. И трите публични групи обаче не крият паниките си от самобитния държавен " възродителен " развой. Защото той крие заряд за дълготрайна вътрешна борба и неустойчивост, от които по традиция печеливши излизат само жонглиращите с властта албанци. За тях името на републиката е най-маловажното събитие, което може да препятства рисково пълзящото им демографско повишаване и завземането на управнически и духовни територии. При това зад привидно усърдното европейско ходатайство в разногласието за името сред Скопие и Атина прозира волята на Вашингтон, която за албанците освен в Македония е повече от закон.
  Така че доста тъга се е натрупала в този над четвъртвековен спор за името на страната на нашите кръвни братя. Пък и напълно не е известно дали измежду контрактуваното от министър председателите Заев и Ципрас название за Македония с прилепеното географско определение " северна " пристрастеностите ще утихнат и в прилежащата страна ще настъпи мир и успокоение. И може ли някой с решителност да каже, че и в Гърция опозицията ще сведе флагове и няма да употребява момента за сриване на държавното управление на Ципрас, което прочее умерено може да се случи и със социалдемократите на Заев след късно оповестения референдум. Независимо от към този момент надутите фанфари от евроатлантическите ментори и присъдружните им играчи с мераци за влизане в клуба на по-богатите страни. По-важно и над всичко в тази ситуация е дребната, само че стратегически значимата територия на Македония да бъде маркирана на картата на НАТО предвид на разширението на балканското наличие на Алианса. Тази предпочитана цел, което е обяснимо предвид на пулсиращата борба сред най-влиятелните международни фактори, сякаш измества прочувствените прояви на засегнатите от дългогодишния спор страни. Но в случай че се взрем в историята, то сходни образци с адрес нашия район има в обилие. Та нищо ново под слънцето. 
  Като равноправни членки на НАТО и Евросъюза ние естествено не бихме се противили на наличието на най-близките ни родственици от Македония в тези организации. Има обаче и нещо друго и то се назовава народен интерес. Затова е разумно да се запитаме дали заявяваният бъбриво от политиците приоритет бе предпазен от наша страна по отношение на най-новата договореност за името сред Ципрас и Заев. И още - за какво след многократните изказвания в годините обратно, пък и в този момент, против потреблението на географски избрания в новото название, ръководещите сякаш притихнаха евросолидарно. И чак на самия край на договарянията външното министерство със забавяне се обади със смислени причини. Та белким в дипломатическата процедура изпреварващите събитията позиции нямат място и стойност за постигането на удобни резултати, изключително когато става въпрос за народен интерес? Очевидно в тази ситуация определящ е външният фактор и коленопреклонното ни приклякане пред него. Как по различен метод да си разбираем тази бездейност, която в този момент по-трудно ще се компенсира с заявления от външнополитическото ни ведомство. Та белким разновидността за името Република Северна Македония кристално ясно не насочва към тревожни процеси в средносрочна вероятност в връзките София-Скопие, в случай че ръководещите край Вардар решат недобросъвестно и " всеобхватно " да експлоатират така наречен северен приоритет. Ето за какво ГЕРБ и компания би трябвало наложително да създадат идната крачка и да упорстват на всички нива в Европейски Съюз и пред Гърция и Македония за документални гаранции за непромяна на границите ни и каквито и да е искания от арсенала на рисковия македонизъм на антибългарска основа. 
 С една дума - огромна тъга тресе републиката край Вардар. Дали не е прав моят скопски другар с определението си за " Мъкадония "? Та политиците при комшиите са тотално конфронтирани, а народът също не е обединен. Албанизацията е в нахлуване и нищо не препятства този пълзящ развой. В тази конюнктура би трябвало напълно малко, с цел да съзреят събития с референдумен привкус и мъчителни последствия, които ние най-малкото като положителни съседи не желаем.